Укрепление на кланъ УрукЪ
 
ИндексИндекс  CalendarCalendar  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Гадина

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
gadina_prokleta
Армаук'Нар


Брой мнения : 287
Сигли : 272

ПисанеЗаглавие: Гадина   Нед 25 Май 2008 - 23:28

Това представяне е писано за Арменелоския годишен ЛАРП за 2007 г.

Нявга бях аз горски елф от Зеленогор. Роден съм в година 1482 от Втората епоха на Арда и по времето на моята ранна младост Гората бе още място тихо и спокойно, светът бе мирен, а бурните кипежи на Първата епоха - една вече овехтяла приказка. Живеехме не твърде леко, но и без тревога за бъдещето, не се интересувахме от власт и от пръстени, нито трупахме богатства, а се задоволявахме с охраната на собствените си граници. Това бе и моя работа, защото, още щом преодолях изпитанията за зрелост и заслужих първия си избор, аз пожелах да стана боец. Моят труд не бе труд тежък - наблюдавах Реката, помагах в изтребването на случайни дружини орки, жалки остатъци от Древното зло, сбъркали да навлязат в нашите гори, и преследвах незнайни зверове, които понякога изпълзяваха из мрака на гората. Дори ние от Патрула не я познавахме докрай, о не. Никой не може да я опознае докрай, дори елф, освен големите Дървета, що рядко и бавно говорят, но чудни приказки разказват. В онези години аз събрах боен опит; ръцете ми се обагриха с кръв, но духът ми остана чист, защото помагах на своите, и тям аз нужен бях.

Годините обаче се менят, и нови епохи настават. Дойде време, в което ни сила, ни храброст могат да ти помогнат да съхраниш онова, което имаш, във вида, в който си го обикнал. Пръстенът бе изкован и война се начена. Орките се завърнаха, по-многобройни от всякога, опустошиха Ериадор, оскверниха Реката с мръсните си крака и опожариха западните краища на Леса. Из дълбините рукнаха твари невидени и много битки имаше сред сенките. Ние не бяхме част от тази война, но се наложи да се браним, и много жертви дадохме. Някои загинаха, а други бяхме пленени.

Отведоха ме в Мордор, и горчив бе моят жребий, защото едва година подир туй Саурон бе разгромен. Ала късно бе за мене и за другите като мен, и нямаше кой да ни спаси. В тъмни зандани бях затворен, изтърпях мъчения, видях как мнозина се пречупват, мнозина как умират. Не преброих годините - те бяха стотици. Не узнах нищо за света навън. Не узнах много и за Барад-дур, прекарах своите години в робски труд под оркските камшици. Проклинах валари и маяри, които не ме спасиха, загубих вяра и надежда, но не загинах, нито се оставих да ме преобразят в нещо ужасно. Устоявах, докато останах последен от онези, които някога бях познавал, един забравен роб, що сам вече всички е забравил.

Един ден - а може би нощ, защото в адските пушеци на Кулата времето се отмерва само с воя на върколаците, аз бях изведен. Сам Господарят говори с мен, роба. Предложи ми избор, на мен, безразлично мразещия. Предложи ми цел и смисъл в живота - да служа нему, без да се кълна във вярност. Да почувствам вятъра, да вляза в грохота на битката, да получа свобода, защото нямаше при кого да избягам. Толкова години бях мечтал да го убия, но времето убива всичко. От мен бяха останали старите рефлекси на боец и една голяма кухина там, където трябваше да бъдат чувствата. Аз бях машина за убиване, а какво е една машина, която няма цел и смисъл? И тъй, аз склоних. Бях изпратен на Изток начело на малка оркска дружина и щом се отдалечих от Кулата, аз узнах що е мъст удовлетворена. О, сладко чувство! Нямаше орки, които повече да мразят командира си, ни орки, които повече да се боят от него. А след като удовлетворих жаждата си за кръв и страдания, аз ги поведох, и те ме следваха като овце, и заслужих хладната възхита на Господаря в сражения безчет. Окъпах ръцете си в кръв, облях сърцето си в жестокост. Сам забравил елфическото си име, аз утвърдих друго, което обвих в мрачна слава. С годините израснах в ранг, и макар да си останах назгулски слуга и пионка на Саурон, аз бях единственият елф в неговия Военен съвет.

После дойде войната с Нуменор, аз бях набързо отзован на Запад и трябваше да защитавам онзи, когото мразех и уважавах, и да се боря рамо до рамо с онези, които презирах. Бих се добре. Всички се бихме добре - кои от страх, кои от доблест. Тогава стана нещо, що никой не очакваше - зад железните стени на Барад-дур, с безкрайния Изток зад гърба си, който да снабдява тази несломима крепост, с безчетните орки и всякакви кошмарни създания, които да я защитават, Господарят се предаде! Напусна крепостта си и малцина го последвахме, защото такава бе волята му, и както подозирам - зад тази воля има план, който е по-могъщ от Кулата и по-страховит от нейните обитатели. Позволи да стане пленник, а с него - и малцина приближени. Не бях верен нему, не съм и сега, но нему служа, и друго бъдеще не търся, защото няма бъдеще за един обезверен убиец.

Да бъде каквото има да става.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
gadina_prokleta
Армаук'Нар


Брой мнения : 287
Сигли : 272

ПисанеЗаглавие: Re: Гадина   Нед 25 Май 2008 - 23:29

А това беше вместо представяне за първия ми ЛАРП.

"Тътрузя си краката, отпуснато замахвам, без душа и стенещ. Грозен е моят вид, грозна е моята същност. Не усещам болка от ударите, не помня болката. Нищо не помня. В помътеното ми съзнание - само една заповед: Убий! Разкъсвай, удушавай, удряй нескопосано, докато се източи и последната диря от живот, убивай, защото така е повелил Господарят. Аз не обичам Господаря, нито го мразя. Нищо не чувствам. Аз съм ЗОМБИ."

"Уааа! Мразим! Дай тука сопата! Нема де да одиш, пуньо, давай кинтите ба! Смъквай дреите ба! Де'с тука дрогарчетата, елате, м'чета, таа вечер ша са кльопа! Бааа, отга сме слезли от чукаците, не щяло да фаним такоа големо ба! Йелф с йелфката му, бааа, и кинти носат, и едене ша има, па и друго мое са намажи, йехаха-а!... Музгаш, пали огнето, ба, че та ковнем у кухата... Шшот сам ГОБЛИН!"

"Нося се тихо, плъзгам се леко. Говор човешки дочувам далеко. Мигом се свивам, приблясвам и чезна. Друго пространство, космическа бездна, и миг по-късно сред храсти зелени, зад тез безумци - ето ме мене. Меч или брадва, лък и стрела - всичко ме радва, за мен е игра. Моята песен в ушите човешки е вой подлудяващ и кикот лудешки. Те не ще знаят, те не ще могат да надделеят над тази тревога, тяхната песен, тяхната песен, тя е изпята, тях ги очаква вече земята, те са се срещнали с ДУХ БЕЗТЕЛЕСЕН."

***

Няколко думи

Надявам се, че това представяне е достатъчно добро, и държа да потвърдя впечатлението, че не съм настроен много героично. Не искам да бъда нафукан левент с дълго родословие и с правописни грешки, искам да бъда сред отритнатите, злите и отвратителните, нека да ме убиват и аз пак да се завръщам в друго неприятно превъплъщение, нека имам по-малко жизнени точки, нека героите се перят с бляскавите си мечове, на мен ще ми бъде кеф да ги удушавам, ако ги докопам. Може да има, трябва да има такива в играта. Засада на гоблини, армия от зомбита, насочвани от луд некромант - нека да има, моля ви се, и гадове в тая игра! Искрено се надявам да намеря съмишленици, защото да си зъл има своите прелести. Трябва да има отчаяна битка между доброто и злото, защото иначе играта напомня обикновения живот с дребните му съперничества и жалките му победи. Моите почитания - аз съм ЧУДОВИЩЕ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Гадина
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
УрукЪ :: Жилищна част :: Бърлога-
Идете на: